превод на български език 2015

Информация за пътуването ни до Пловдив от 30.05. до 4.06. 2015 г.

След дълго планиране за трети път се отправяме със самолет посока София, целта ни е спасителният център за животни на Галя и Владо.
За съжаление този път Мели и Томас не бяха с нас. За техните 4 кучета /две осиновени от Центъра/ трудно се намира "бавачка". Но ние мислехме за вас!

Приятелката ни Фатима пристигна предната вечер в Уна към 21.15 с влак. Това бе нейното първо пътуване до Пловдив. След кратка нощ се срещнахме към 6 ч. с Никол Кле...

Самолетът ни отлетя с половин час закъснение. По време на полета обсъждахме заплануваното, така че всеки ден да бъде оползотворен. Както винаги предвиждахме много неща, но често времето не достига.

В София пристигнахме почти точно, куфарите в ръце, трите ни куфара тежаха около 30 кг,, нещичко за преобличане, всичко друго дарения за кучета и котки!

На летището вече ни чакаше Мария, която познавахме от миналата година и особено и се зарадвахме. В първия момент не я познах,но тя стоеше до табела " Nicole König von Sixt"!

Беше голям проблем да напъхаме куфарите в колата, не съобразихме, че Мария е на летището, но място се намери за всички. С Мария отидохме в тяхната ветклиника, където Мария и другите от дружеството лекуват котките. Екипът беше много мил, а благодарение на нашите дарители предадохме и пари, за да продължат да лекуват и кастрират котките.

След това предадохме на Мария и дарения, тя толкова се зарадва! Ние също!
 
Към 16 ч. напред към главната ни цел - Пловдив.

След 18 ч. се настанихме в хотела и излязохме из града, а в 20 ч. бяхме отново с Галя, Владо и Лили в любимия ни ресторант и се радвахме на срещата си. Този път беше и Рали, дъщерята на Галя и Владо. Уточнихме какво ще се прави следващите дни, за да можем да свършим повече неща. 5 дни за съжаление не стигат, но тъй като всички работим, не е възможно иначе. Лили ни помогна с превода, за което и благодарим.

След вечерята се разделихме и се уговорихме за следващия ден, когато тръгнахме към Спасителния център. Там вече ни чакаше работа.

Както и миналия път, когато боядисвахме,така и сега боядисвахме дъските за котешката къща, и това при над 30 градуса. Имаше и местни помощници и така работата напредна. Като свършихме, поседяхме заедно.

За следващия ден в програмата ни имаше среща с Пепа.

За Пепа: тя спасява животни, като работи сама в Хисар, град на час път от Пловдив, нея също я познавахме лично, а Tierhilfe KowaNeu e.V. често я подпомага.

Потеглихме с дарения. А, преди това опразнихме рафтовете с котешка храна в Кауфланд, на касата ни гледаха доста странно.

Пепа се зарадва, че спазихме обещанието си да и помагаме и да я посетим, на нас също разбира се.

Първо се нарадвахме на новите котки, за които тя с такава любов се грижи, а те не биха оцелели на улицата без нея. И тук да благодаря на нашите дарители, защото без вас и ние не бихме могли да помагаме. Затова толкова се радваме на всяко дарение, което е от такава полза и толкова важно тук.
По-късно Пепа ни представи на своя ветеринар, който бе много мил. За съжаление в кабинета изглеждаше много оскъдно по моите впечатления като помощник във ветеринарен кабинет с 15 годишна практика, не може и да се сравни с кабинетите при нас. Но ветеринарят беше много оптимистичен. Тук също оставихме парична помощ.

След като свършихме, тръгнахме към центъра и тук се случи нещо съдбоносно. Малко куче ни пресече пътя, а тъй като ние винаги имаме храна в колата, можехме да и дадем. В глада си тя търсеше храна около един контейнер, тъжна гледка.След малко тя седаше до мен, малка сладурана. Не размишлявахме дълго и решихме да я хванем и заведем при Галя и Владо. За това ни трябваха 2 часа, тя бе плаха, а и накуцваше. Имаше още много други, които на драго сърце бихме взели, но за съжаление не става.

Опасно е за тях, защото след известно време те ще бъдат отровени, много е тъжно. Пепа много се зарадва, че я взехме.
Докато пътувахме обратно, дадохме на малката име. Сари от Хисаря. А най-хубавото е, че Сари намери вече дом! Още толкова бих писала за нашите впечатления! Сега ни предстояха още 3 дни!

Когато пристигнахме в Центъра, Сари веднага бе поета от Галя и Владо;

Тя бе обезпаразитена и напръскана срещу бълхи. Галя я прегледа и веднага махна няколко кърлежа. Много се радвахме, че Сари е в безопаснос

"Като спасиш едно животно ти не променяш света, но целият свят се променя за това животно"

Тъй като междувременно стана късен следобед и времето летеше, с Рали и Владо тръгнахме към строителния супермаркет, искахме да купим  плочки за пода и стените  за котешката къща. Благодарение на даренията купихме това, за което предварително се разбрахме, че е много необходимо.

Така че винаги се радаме, когато можем да помогнем!
 
След това отново тръгнахме към Центъра, по пътя забрахме Лили.

Галя ни беше направила нещо много вкусно от българската кухня. И специално за мен баница, така си поседяхме и разговаряхме за работата на защитниците на животните в България и Центъра.

В България не е лесно, защото там много хора не разбират, че ние германците идваме в страната им и се грижим за техните улични животни. За съжаление тези животни не се ценят така, както при нас. Може би защото самите хора нямат много. Единственият смислен начин е кастрацията на уличните животни, за да се ограничи популацията.

Ето че свърши и третият ден!

Ден 4:

Ранно ставане, закуска и в колата. За днес се уговорихме с две мили момичета от София, Ели и Гери. Те двете се грижат за котешкия ад.

Котешкият ад: той се състои от три отделни места, където мили хора се грижат за котките. Това е в планинско село в покрайнините на София. Спокойно късче земя, където човек дори не подозира за тази мизерия. Гери и Ели ни взеха с тях, за две години те са постигнали много. Сваляме им шапка! Но въпреки това има нужда от още много неща - храна, обезпаразитяващи външно и вътрешно и др.

През зимата момичета изобщо не могат да се доберат до там, тъй като снегът е много. Затова преди началото на зимата те занасят храна до местата, за да могат животните и през зимата да бъдат снабдени. И нашата кола бе пълна с храна. С удоволствие бихме продължили да подпомагаме с храна и кастрации.

От хората, които живеят там и се грижат за животните, бяхме сърдечно приети. Всичко ни беше показано и обяснено. Благодаря още веднъж !

Вече стана 17 ч. и трябваше да се връщаме в Пловдив. Сбогуването с Гери и Ели беше сърдечно и сигурно ще се видим пак. На сбогуване получихме от момичетата хубави тениски, за нас е чест!

В 19 ч. се върнахме в хотела, свързахме се с Лили, с която имахме среща. Леко освежаване, раниците отново пълним с храна за уличните животни. При Лили отново видяхме Бък и Йеспър, а Бък наси намери дом в Германия и скоро ще дойде тук. Не стояхме дълго, денят бе дълъг и се прибрахме в хотела.

5 ден:

Последен ден в Пловдив. Всички сме много тъжни. По обяд Галя и Владо ни чакаха пред хотела, за да идем със Сари на ветеринар. Тя бе прегледана и получи първата си ваксина. С ветеринаря говорихме за кастрациите, които ние като организация също ще платим.
 
След час се разделихме с ветеринаря, всичо протече добре.

 Тъй като приятелите ни имаха още работа, се разделихме до вечерта.

След проверка на финансите отново говорихме с Владо от какво още има нужда и оставихме пари за изолацията.